Аз парламентьор на никой не съм да отбележа :) . Пък и за какво ви е на вас парламентьор- възрастни хора сте все пак. Просто трябва да се осъзнае, че и от двете страни е имало пресилени и прекалени реакции в едно или друго отношение. Едва ли само другите са виновни, че сте се скарали двете(ако изобщо говорим за скарване в истинския смисъл на думата). Вината си е както в теб така и в нея. Очевидно и ти си имала погрешни реакции и трябва да си ошлайфаш поведението в тази посока както се казва. Съответно от другата страна се очаква да направи същото и проблемът се решава. Просто ми е леко непонятно как отношенията ви с трети човек може да ви изнервят чак дотолкова- теб, че тя има някакви по-различни отношения с него, а нея- че постоянно й натякваш защо еди какви си отношения имала с този трети човек. Приятелките сте в крайна сметка вие двете и са важни отношенията между вас. Третата страна в случая е излишно наслагвана според мен- това е.

Ами точно това ми е мисълта- преглъщаш, а не се опитваш да разрешиш проблема. Или по-скоро не се опитваш да вземеш страната и на другите в дадения спор. В случая неприятните ти на теб субекти просто ги зарязваш и точка. Като са ти неприятни триеш ги от съзнанието си и точка. Не се занимаваш и по-важното не занимаваш другите с неприрязънта ти към някой друг. Това, че ти не се разбираш с някой не значи, че и другите не трябва да се разбират. И най-важното хич не трябва да ти дреме какво прави дадения ти човек приятел в свободното си време. В смисъл- важното е какви са отношенията помежду ви, интересите ви общите и т.н. А като постоянно навираш на другите- тази патка, тази шматка (да не ползвам изразите дето наистина употребяваш по адрес на момичето- не е и целта и идеята тук на това)- с това честно да ти кажа и аз бих се изнервил, ако постоянно ми го навират в лицето. Майната му както се казва. В крайна сметка отишли сте заедно на концерт на една готина група- отишли сте двете забележи. Ако не ти беше приятелка и не й дремеше за теб щеше ли да отиде с теб? Едва ли. А това че се обадила на еди кой си, а не на друг- ами обади се пък ти на този друг приятел. Не виждам смисъл от подобни проблеми и поводи за скарвания- защото откровено казано ми е адски смешно и тъжно от такива глупави поводи за скарвания. Гледайте си вашите отношения- пък отношенията ви с други познати са си отделно. В крайна сметка човек всеки ден се запознава с нови и нови хора. За мен по-важното са отношенията, личните отношения с дадения приятел. Тоест колкото и време да мине този твой приятел да помни с добро и да му е приятно да си общува с теб. Но без компромиси от двете страни няма да стане както от негова, така и от твоя страна. От твоя страна преставаш да натякваш на другия за отношенията му с трети лица. От своя страна той прави друг компромис и така нататък, и така нататък. Но без подобни \\\\\\\"победи\\\\\\\" и подтискане на собственото его понякога, състоящо се не в актове към другия, а в актове към собствената личност, без подобни усилия приятелството няма да просъществува толкова дълго колкото ни се иска.

Абе честно казано, Рали,по принцип не обичам да вземам страна в подобни "женски конфликти" , ама вече се държите детски бе да му се не види. Какви са тези апокалиптични "размисли и страсти" да му се не види. Толкова ли не можете да се разберете по нормален начин, а трябва такива детски изпълнения. В крайна сметка дори и най-добри приятели с някой не може да нямате с него и различни интереси понякога. Но както аз бих уважавал различния интерес на другия, така и той би го уважавал. Тоест този процес е двустранен, ако все още не сте го разбрали бе хора!! Пък като ти казват, че за нищо не ставаш( въпреки че аз никога не съм чувал някои общи наши познати да са казвали пред мен подобни думи- напротив.) Смисълът на една критика е да преглътнеш "горчивите думи", които са предизвикали негативната оценка и да видиш като страничен наблюдател има ли право тази оценка. Аз примерно много трудно си признавам грешките дори и когато знам и всички други около мен знаят, че греша. Но въпреки недоволството си макар и трудно приемам критиката и се опитвам да докажа, че мога да направя това, за което са ме критикували, по-добре. За да станеш по-добър обаче трябва да се учиш и поучаваш от тези, които поне в някаква степен разбират някои неща по-добре от мен, теб, или някой друг. Също така човек както казах не може да е винаги на същото мнение с друг. Но истинското приятелство се състои в това да се опитваш доколкото ти е възможно да вникнеш в същността на приятеля си и да се опитваш да съзираш истинските причини за неговите действия. Когато той постъпи в някоя ситуация по даден начин, ти да се опиташ от негова гледна точка да разбереш защо е постъпил така. Не от своя точка да премисляш ти какво би направил, а какво той. Мисълта ми е, че стига сте си приписвали въображаеми причини за действията си и гледайте трезво на нещата. Приятелството наистина не е само цветя и рози и път постлан с бели лилии. ПРиятелството е борба- борба да разбереш другия, борба да зачиташ различното му мнение понякога, борба да не виждаш само негативното в постъпките му, борба самият ти да станеш по-добър човек в общуването си този свой приятел. Ако извличаш повече негативното и отрицателното в едни приятелски отношения не бързай да търсиш вината винаги в другия. Да, той също едва ли е безгрешен- но, хей, нито ти, нито аз примерно, също сме безгрешни. Компромиси трябва да се правят и от едната, и от другата страна. Ако не можеш да надмогнеш себе си понякога и въпреки негативизма си към някой друг "общ приятел" на твоя приятел да не намираш измислени поводи да се карате, тогава трябва да се замислиш сериозно. Какво ме боли примерно мен, че някой е приятел с друг, който на мен не ми допада чак толкова. Гледам си отношенията с моя приятел и хич не ме интересува какви са им отношенията на тях двамата или тримата, или т.н.

Та причината за целия този дълъг комент беше, че трябва да намериш тези допирни точки с приятеля ти, които ви правят "един добър тим". Не да търсиш негативите, а винаги позитивите- в тази връзка една фразичка на английски по случая-
"You didn't know, but after that pirate base thing, Faughn told me you and I made a good team. She was right. We really did."
―Mara Jade to Luke Skywalker
Съветът ми просто е- намери това, с което се допълвате с приятеля/приятелката ти, а не това, което ви разделя. Нека положителното да надделе над отрицателното. Намери силите в себи си не само да виждаш евентуалните грешки на другия, а реалните в себе си. Но да се тръшка човек за дребни неща, граничещи с абсолютната групост и заради това да си разваляш отношенията с някой....Това вече показва, че колкото и да си говорил, че си се борил, всъщност не си го правил. Или по-скоро, ако си се борил не си го правил за приятелството си, а колкото и да не ти се иска да признаеш- правил си го за себе си. Защото допирна точка винаги има, решение винаги има, стига да желаеш да ги откриеш истински.