Тръгнаха към входа на сградата, като Джак вървеше уверено с голямата си и силна фигура, а тя пристъпваше плахо и сковано до него. Влязоха през голямата въртяща се врата и суматохата вътре ги погълна. Бляскави жени в нови модни дрехи сновяха навсякъде. Роз

    Така истина е, че тази песен вече ме тресе маса време и ми е влязла тотално под кожата. Вярно е, че открих и официалният видео клип, но версията не ми хареса. Цензурирана е и е доста забавена, за това избрах едно клипче с кадри от любимият ми сериал Supernatural. Да вярно е, че съвсем не е с моя любимец, но ще го преживея заради финалният кадър!
    А сега просто се насладете на песента едва ли има какво повече да кажа освен, че това е едно от най-добрите парчета с гост вокали, които бандата някога е правила (не казвам най-доброто). Тази песен по един или друг начин е пълна с живот и енергия. Мен лично винаги ме зарежда положително, а и гласа на вокала на 3 days grace допринася за доброто звучене на песента. Enjoy the music! А ако харесвате Апокалиптика 31 май на площада в Каварна ще свирят безплатно!

Така и тази темичка също е вдъхновена от Мюзик Айдъл, но не заради формата, той си е много добре даже. Това което направо ме втрещи и изуми беше една особа, която по един или друг начин се офлянква на сцената...да Негово "Височество" Иван.
Ужасява ме факта, че много млади хора го подкрепят...Все повече ме изумява факта, че нацията ни се диви на такива субекти. То не бе китният нео нази "патриот" Волен Сидеров, а сега и това. Хайде Иванчо ако някой го избере за идол няма да стане кой знае каква катастрофа, добре де излъгах следващите поколения ще са абсолютно дебилни...А ако изберен Волен? Не знам за Вас, но аз лично ще се срамувам да кажа, че съм Българка. За сега все още се държа и си обичам родината.
Но след изпълнения като днешното и арогантните и цинични изказвания на Ваньо просто останах, като втрещена. В главата ми се заражда един много сериозен въпрос...Простотията ли е заразна или народа ни е простичък по душа? Вместо да се удивим от гласове като тези на Деница и Тома, нашата младеж изпада във възторг, когато Иванушка излезе затресе баджаци и си бръкне с пръст в пъпа! ОК ИЮ само на мен ли ми се повръща? Аз ли съм сбъркана, че не крещя до припадък от кеф? Надявам се не, надявам се, че има и други извънземни като мен.
Живеем в прекрасна страна и направо ми се къса сърцето да гледам как простащината ни привлича като магнит. Страхувам се да питам вече, коя книга чете за последно и дори четеш ли. В последно време свикнах да ме гледат тъпо, като задавам този така любим ми въпрос. Нямам време, а обожавам да чета...А хората които имат време, защо не го правят?
Къде изчезнаха прекрасните навици от едно време да излизаме по баскетболни, футболни игрища и паркове? О да...компютрите ги убиха, тук обаче ще замълча, защото съм един от тези компютърни плъхове. На времето работех в зала, направо се изумих от малките дечица които идваха на потоци само да разцъкат малко CS повярвайте ми, докато играеха, думите от устата им биха могли да втрещят дори каруцар! Да не говорим, че един много добър татко бе довел 5 годишното си хлапе на нощна и докато той разцъкваше някаква си игрица, детето почти заспиваше на клавиатурата. Ей на това му викам баща...
Имаме изключително умни деца и тийнейджъри, но с всяко изминало десетилетие оредяват или просто се изнасят. Ако някой заблуден четящ този блог успее да ми отговори на този крещящо червен въпрос в главата ми ще съм му благодарна, а до тогава ще продължавам да се чудя дали простотията сме я прихванали от някъде или ни е просто манталитет. Не, че аз нямам такива проблясъци, но всеки ги има лошото е когато стане перманентно.
Отново се отнесох! Спирам преди да сте извадили торбите с доматите и да предизвикам агресия у Вас.

Имам кофти навика да прикачам картинки в постовете си, този път ще изненадам всички ви и ще пропусна. Бях позапуснала свободното препускане на мислите из главата ми по страниците на този и без това вече западнал блог, но...И ето на пробудих се. Дали поради наближаващата вълна от феноменални концерти или от това което видях днес в Мюзик Айдъл...Не знам, но отново съм тук хванала химикалката...Извинете захапала клавиатурата.
Истината е, че не знам какво точно ще излезе от този пост. Замислих се върху много неща днес, докато с две приятелки седейки в нас си правехме маратон из музикалните чудеса на...80-те.
Както може би някои от Вас са забелязали съм тотален музикален пумиар. Слушам абсолютно всичко в буквалният смисъл на думата, но има една категория която леко ми убягва...чалгата (добре без бой признавам, че обичам да ходя в 33, но на диско се ходи да се танцува в плейъра си от 300 песни, само 5 да са на китните ни диви и то в по-близък до съвременият поп стил.) Но нека не се отклоняваме темата се казва "Да си поговорим за музика", ами да говорим...
Връщам се назад във времето към песните които се предполага, че са моите първи любими. Музиката влязла в кръвта ми чрез тях, че какво разбира едно хлапе в буквалният смисъл на думата от музика. Ще ви кажа...Сигурно съм била една тапичка, която е минавала без проблем под масата, когато се влюбих до уши в две песни: Europe - The final count down, Scorpions - The wind of change и Bon Jovi - Blaze of Glory (да колкото и смешно да звучи питах майка ми как се казваше песента, която я пее каката с дългата коса на скалата и която толкова много обичам...Но за майтапи с моята детска личност до тук!). Да под звуците на рока...Какъв рок беше само, все още някъде заровени в нас се крият всички онези касетки с албумите на Bon Jovi (да хаотично "дете" съм, можете дори да намерите старите ми тетрадки пазя всичко)...
Следващото което си спомням от моят музикален живот са звуците на Belinda Carlisle - La luna и Jason Donovan - Seald with a kiss, но не трябва да пропускам и всички песни на Sandra нужно ли е да ви казвам каквото и да било за тези песни, обзалагам се, че няма човек който да не ги знае. В първи клас вече имитирах Queen пред огледалото с прахосмукачката (кофти, че не продължих). После се запалих по една песничка Coolio- Gangstas Paradise, открих дори тайните на българската музика в един забутан лагер някъде из Иракли...Да тогава прослушах Дони и Момчил. Каквото и да ми кажете за тях, каквато и музика да прави Дони сега те имат невероятни песни с феноменални текстове, но и това остана назад в миналото нищо, че и до ден днешен прослушвам песните им и се връщам с усмивка назад.
С течение на времето обаче бях пометена от музиката в гимназията, няма как превърнах се във фен на Backstreet Boys... Скрийте си доматите и яйцата обратно, не можете да отречете, че тези момчета имаха някои наистина добри попадения, естествено не пропуснах вечения период на всеки тийнейджър с Metallica (и с голямо удоволствие и нетърпение очаквам 25 юли 2008 година, когато ще ударят жици на стадион Васил Левски, дори в момента в такт с клавиатурата ми се излива Whiskey In The Jar)
После естествено се пристрастих към Енрике Иглесиас и латино ритмите. Не можете да отречете, че като чуете някое страстно латино парче и ви иде да се разтанцувате диво, някак си кара кръвта да гори, като запалено гориво.
И ето на стигаме до периода в който изведнъж музиката в България, започна да преживява най-големият си кошмар, за съжаление и аз като много ботчета с промити мозъци го последвах, но не за дълго за мой късмет. Ех славни ужасяващи хитове бяха "100 мерцедеса", "Ох банана", "Пеперуда"...Абе изобщо приказка в картинки. Сега като се върна назад просто се изумявам, как съм могла да се кефя на такива песни, но за щастие минало. Е добре де признавам и до ден днешен преслушвам някоя и друга песен от старите хитове на Глория, а и много уважавам Лъжа е на Преслава, но преди да ме наплюете я чуйте, това е едно много яко рок парче. Да бе народе кво се пулите Преслава можела да пее рок. Шшш ало! Махни този развален домат да не се караме, още в началото казах, че слушам всичко нали? Дори днес от време на време си имам такива периоди, но с много строго подбрана селекция от културни текстове.
От сладката чалгаджийска утопия, която дори Енрике Иглесиас не успя да заглуши за щастие съвсем случайно ме измъкна една банда, която дори не пееше...Те просто свиреха, свиреха песните на Metallica, но...Свиреха ги на чела. Да точно така говоря за Apocalyptica, което между другото ми напомня за блазнещата идея как ще свирят безплатно на 31-ви май 2008г. на площада в Каварна...Красота а? Ако не сте чули новият им албум Worlds Colide направете го, дори в момента съм си пуснала смазващото парче с вокала на Tree Days Grase - I dont care. Този ми период продължи с HIM, днес пре спокойно мога да добавя и Whithin Temptation, The Rasmus, Nightwish, Three Days Grase, Breaking Benjamin, но съм сигурна, че някой ден ще добавя и още.
Да си дойдем на думата за класическата музика. Така де, не може да сложите един музикален инвалид като мен който да пропусне дори това. С ръка на сърцето си казвам, че имам две огромни слабости Пролет на Вивалди и Carmina Burana на Orff (което ме подсеща, че не съм я слушала отдавна и е време да оправя грешката си). Също така ми харесва какво направи нашето момче Васко Василев с Лауреат.
Споменахме Васко Василев и май е време да си поговорим изцяло на тема българска музика. Е добре признавам си пълен инвалид съм тук. Срамота...Освен "Моя страна, моя България", "Една българска роза" не знам нищо от класиците ни е добре де излъгах "Казано честно всичко ми е на ред", както и "Адаптация" всъщност ги знам. За Дони и Момчил вече, казах също така обожавам и песните на Георги Христов особено песните "Никога в живота" и "Болка"...Тогава на българския пазар се изля поредната вълна простотии...Мда Мишо Тъпанара (опа май беше Шамара...където едното там и другото). Вярвайте ми започнах да презирам българската музика повече от чалгата. Изобщо намразих рапирането, като цяло, но тогава из необятните полета на MiRC се запознах с Кайо (едва ли някога ще го прочете, но пък няма как да не го спомена). Е признавам с 300 зора ме накара да чуя една песен на X-Team, а то пък взе, че ми хареса. Да не говорим, че тези момчета (опа по-скоро мъже, че 1-та тяхна песен като я чух беше преди едно 5-6 години) имат уникални текстове. Всеки един от тях може да събуди някакво чувство, та и тях прослушвам и до ден днешен, но слабост си ми остава "Минус Втори Етаж" никакво понятие защо, просто обичам ритмични парчета. Но не трябва да пропусна да отдам заслужено място и на Ice Cream и парчетата им "Защо ли" и "Борба". Да поне нещо нормално да излезе и да не се говори за гимнастички, трева и тям подобни номера. Опа предполага се, че пиша пост, не поредното бозаво стихотворение...
Говорейки за българска музика стигаме и до прословутят формат Мюзик Айдъл. Днес един млад мъж ми взе акъла...Да точно така с песен на Азис...Бога ми "Обичам те" в изпълнение на Тома се превърна в една от най-любимите ми песни! Металист да представи чалга, всички го чакаха с нетърпение и Бога ми справи се незабравимо!
И сега след като тотално ви писна от мен, а ако трябва да съм честна дори аз самата не бих го изчела до края, какво трябва да заключим? Че музиката е нещо велико и поне според мен трябва да се опита от всеки неин стил и жанр. Но моля ви не потъвайте в блатото чалга. Имаме невероятно надарени гласове, но просто не им даваме шанс. Защо се бутате да слушате Джъстин Тимбърлейк? Потърсете малко българска музика. И като заключение ще спомена някои песни, които пропуснах до момента, но които си заслужава да чуете: Alice Cooper - Poison, Цялата дискография на AC/DC, ABBA, Julio Iglesias, Scorpions, Pinkfloyd, Foreigner, Thalia, Beastie boys сигурно пропускам много, но няма как. Това е тема която мога да пиша и до утре, но вече стана достатъчно дълга...Така, че един финален поздрав от мен за това, че изтърпяхте до край!
Metallica - One