Тръгнаха към входа на сградата, като Джак вървеше уверено с голямата си и силна фигура, а тя пристъпваше плахо и сковано до него. Влязоха през голямата въртяща се врата и суматохата вътре ги погълна. Бляскави жени в нови модни дрехи сновяха навсякъде. Роз

    Така истина е, че тази песен вече ме тресе маса време и ми е влязла тотално под кожата. Вярно е, че открих и официалният видео клип, но версията не ми хареса. Цензурирана е и е доста забавена, за това избрах едно клипче с кадри от любимият ми сериал Supernatural. Да вярно е, че съвсем не е с моя любимец, но ще го преживея заради финалният кадър!
    А сега просто се насладете на песента едва ли има какво повече да кажа освен, че това е едно от най-добрите парчета с гост вокали, които бандата някога е правила (не казвам най-доброто). Тази песен по един или друг начин е пълна с живот и енергия. Мен лично винаги ме зарежда положително, а и гласа на вокала на 3 days grace допринася за доброто звучене на песента. Enjoy the music! А ако харесвате Апокалиптика 31 май на площада в Каварна ще свирят безплатно!

Така след като се напънах два дена четене и най-накрая я прочетох. Първата книга от една предполагам доста увлекателна поредица. Не си падам по кратките разяснения, така де като съм седнала да пиша поне да е качествено и да е обширно. Като начало ще започна с резюмето на книгата, което гордо се мъдри на гърба й.

""Упояваща смес от романтика и ужас." - Джейн Ан Кренц

Никой не познава тъмните копнежи на душата по-добре от най-добре продавания автор на "Ню Йорк Таймс" Лоръл К. Хамилтън. В "Престъпни удоволствия" тя ни представя ловеца на вампири Анита Блейк.

Анита е малка, загадъчна и опасна, но когато най-могъщият вампир в града се обръща към нея за помощ, тя се сблъсква с най-големия си страх - мъж, способен да възпламени в нея глад, сравним със своя собствен...

"Зщо ли се изненадах, че съм жива?..."

"Отдясно на врата си носех същинския белег, истински следи от зъби. Малки, измамни, следи от кучешки зъби. Николаосме беше... заразила. Обзалагам се, сметнала е, че ще ми изкара ангелите от страх. И беше съвършено права. Но аз прекарвах повечето от времето си, като се изправях срещу неща, от които се боя - и като ги побеждавах. Един вампир-повелител на хиляда години беше доста голяма хапка, но ние, момичетата, трябва да си имаме цели.. ""

А сега знаете, че обичам да пиша много и то на дълго и широко. Нека погледнем нещата така, всички сме гледали Бъфи убийцата на вампири, кой се запалил кой не, аз лично не успях. Беше ми прекалено сладникаво и някак си не успя да прикове вниманието ми за дълго. Поредицата книги за Анита Блейк се определят като Бъфи за възрастни, но повярвайте ми определението е абсурдно. Защо? Книгата е доста по увлекателна от сериала за перхидролената убийца на зъбати същества.
В света който Лоръл Хамилтън показва в книгите си всичко е възможно. Хора и вампири подчиняващи се на един закон. Обичате истории за върколаци, зомбита и вампири? Ами грабвайте книгата. Това е един доста увлекателен роман, въпреки, че да си призная на някои места е написан леко повърхностно. Но какво пък, щом може да ме накара да прочета 438 страници за два дни, значи си струва. Впечатляващ е реализмът на героинята Анита Блейк. Няма нито един момент в който да си помисли, че е безсмъртна, корава и тям подобни неща. Дори в нея се крие по нещо женско, като плюшените пингвини например. Но няма един момент в който тя да не си дава реална преценка за ситуацията и шансовете й да остане жива. В първата книга се загатва за връзката между вампир и човек. И не не говоря за любов и див изпепеляващ романс е при положение, че книгите са общо шеснайсет след време и това може да стане. Говоря за така наречената духовна връзка, на едно много по-високо ниво, където вампир е способен да усети силата в човек и да я уважи. Мда говоря за Жан-Клод, но пък ако тръгна да ви разказвам няма да има смисъл да почнете да четете книгата нали?
Аз лично се изкефих на макс, мда знам, че не се изразявам, като човек който може да бъде сравнен с книжен плъх, но все пак се опитвам и да съм човек понякога. Имаше от всичко в достатъчни количества. Нека помислим така:

• Невероятни жени? - Има
• Страхотни мъже? - Има
• Кръв в изобилие? - Има
• Изправящи косата моменти? - Има
• Напрежение? - С лопати да го ринеш
• Загадки? - И това го има

Така с няколко думи да обобщим всичко изброено до тук. Преди няколко дена написах резюме за една книжка за която споменах, че от първата страница знаех какво ще се случи нататък. Тук не беше така именно за това и толкова бързо я прочетох. Винаги оставаше една голяма въпросителна. Единственото което ми беше ясно е, че доброто печели. Така де нашите хора. Но обратите се запазваха до последният момент. Така, че ако искате нещо зловещо и същевременно очарователно това е книгата или по-правилно казано поредицата. До ден, два ще имате мнението ми и за втората книга пък да видим какво ще излезе. И пак казвам, ако сте очаквали кратък пост лъжете се. Когато чета нещо не обичам да му правя кратко резюме обичам да го погледна от всеки ъгъл. И ако все пак сте решили да я прочетете пожелавам ви приятно четене, пък после може да лепнете някой и друг коментар тук за да можем да я обсъдим заедно, като едни послушни наркоманчета за още вампирскии истории.

    Така да си поговорим отново за тази песен. Казвам отново защото вече писах по темата. Но всъщност я описах като песента която ме кара да се чувствам жива. Сега ще говоря за нея като песен...
    Като начало, ако никога не сте я слушали няма смисъл да четете това, а ако наистина сте любопитни има я вече в този блог, както и можете да я намерите в youtube. Но за целта просто трябва да я чуете...Да я усетите и да се оставите да ви погълне.
    Какво усещам като я слушам? Най-често го правя със затворени очи. Просто си затварям очите и се оставям песента да ме погълне. Колкото и странно да звучи дори в момента го правя със затворени очи. Не не си измислям, просто до болка съм свикнала с разположението на бутоните по клавиатурата. А когато си затворя очите думите всякаш започват сами да се изливат.
    И ето ги първите тактове, нежните, галещи слуха камбанки. Колко успокояващо действа всичко това. Тази песен е като един нежен летен бриз който бавно минава по изнурената ти и влажна от пот кожа. Въпреки самата еротика на текста песента е безумно нежна. Някога усещали ли сте нежната ласка на листчета от роза по лицето си? Ако не сте пуснете си я и затворете очи. В момента имам чувството, че сякаш вятъра се е заровил в косите ми, а около мен се разнасят хиляди листенца от рози. Фен съм на Енрике, това е известен факт, но съм фен на доста по-старото му творчество. От времето преди комерсиализацията да обхване света. Но ако някой ме попита коя е любимата ми песен без да се замисля ще кажа Ring My Bells.
 Освен всичко това песента действа ужасно еротично на хората. Е добре поне на мен...И не защото я пее Енрике. Без значение дали сте жена или мъж просто си представете как тази мелодия върви докато сте с половинката си. Опияняваща и потапяща, галеща всичките ви сетива. А сега просто си представете как любимият ви човек просъсква бавно в ухото ви Ring my belsss (наблягам на с-то, на това просъскване.) За какво си говорим?
    Ето това винаги ме е изумявало в музиката на Енрике, може да те накара да я почувстваш да я усетиш. А Ring My Bells определено е най-силната му песен. Най-интересното е, че дори хора които всъщност не могат да понасят музиката му просто харесват тази песен. Защо? Велика е...Това е безпорният хит на Енрике и дори никога да не се сдобие с видео е факт, че е най-добрата песен правена от него, дори феновете в официалният му сайт го признават. Така, че ще помоля всички анти Енрике типове, но ценители на музиката да си извадят главите от задниците и просто да чуят песента. И аз не мога да понасям Роби Уилямс и Джеймс Блънт, но те имат определено някои добри песни...И както се казва в любимото ми радио...Enjoy the music!